Виола Дейвис - по-добрата Черна пантера
Докато чакаме Marvel да поднесe продължението на своя шлагер от 2018 година " Черната пантера ", на екрана изгрява различен афроекшън, насочен към " Оскари ". " Жената боец " дава отговор на всички модерни условия на Академията - % чернокожи (близък до 100), % дами (не единствено на екрана, само че и на всички други креативен позиции)... Защо тогава да го гледаме, в случай че е единствено продукт на конюнктурата?
Защото в действителност " Жената боец " - с автентично заглавие The Woman King - не е нищо такова. Той е може би най-интересното, което придвижванията OscarsSoWhite и Black Lives Matter в киното са родили досега. Хората често се оплакват от преднамерено " почерняне " на типичен литературни и кино герои - да вземем за пример Малката нимфа, Орфей или даже историческата Ан Болейн - и ненапълно ги разбирам. Sony обаче са постъпили по-умно - вместо да преиначават обичани истории от културата на белите, те са взели да опишат малко позната част от историята на черна Африка. Точно по този начин се реализира наративното пълноправие, а не с Дисни-тъпотии.
В началото на XIX век в западноафриканското кралство Дахомей (днешен Бенин) в поддръжка на краля и народа се бие първокласен отряд амазонки - агоджи. Те фактически са съществували, освен това - послужили са като ентусиазъм за Дора Миладже, комиксовата женска армия на измислената Уаканда в " Черната пантера ". Агоджи са една от броящите се на пръсти женски армии, документирани в човешката история. Бойната им активност се простира от средата на XVII век до 1904 година В средата на XVII наброяват няколко хиляди, или една трета от войската на Дахомей, по разкази на очевидци.
Историята в " Жената боец " ги намира в 1823-та, когато търговията с плебеи процъфтява по крайбрежията на Западна Африка. Това е и бизнесът на младия дахомейски крал (в ролята Джон Бойега) - хванатите от агоджи военнопленници от прилежащи племена биват продавани на пристанищните роботърговци. Естествено, същото вършат с дахомейци и нападателните им съседи Ойо, поради това амазонките имат и значимата задача да пазят своите.
В центъра на елитния отряд е Виола Дейвис - актриса с " Оскар ", " Еми " и две " Тони " (единственият човек с черен цвят на кожата и подобен " хеттрик " ), позната от филми като " Южнячки ", " Отряд самоубийци " и Ma Rainey`s Black Bottom. Малко е да се каже, че Виола е превъзходна и в тази роля. По-изненадващо за мен беше чудесното преобразяване - с комични нюанси - на Лашана Линч като дясната й ръка; същата Лашана, която се опита да отмъкне символичния агентски номер 007 от Джеймс Бонд и стоеше малко ненужно в " Смъртта може да изчака ". Тук никакви забележки към нея, нито пък към младата Тусо Мбедо, към чиято героиня се намотава примката на описа. Чудесна работа с актьорите и стегната, динамична режисура на Джина Принс-Байтуд - име на също чернокожа режисьорка, непознато у нас, само че одобрено на огромния и дребния екран (от дебюта " Любов и баскетбол " през 2000 година до Нетфликсовия " Старата армия " с Чарлиз Терон).
Въпреки че идеологически " Жената боец " е трептящо съвременен филм, разбиващ " стъклени тавани " в промишлеността на старите бели мъже, естетически той носи нещо от духа на класическите киноепоси - от " Лорънс Арабски " до " Гладиатор ". От тяхната кръвна група е даже и в дребните си недостатъци - захаросаният романс сред чернокожата амазонка девица и бялото момче, прекомерно модерната за африканки от началото на XIX век костюмография, мелодраматичната сюжетна линия за кръвна връзка сред основни герои. Може би тъй като сюжетът е написан от две бели дами - опитната Дана Стивънс и известната като актриса Мария Бело, той пази също тъй яростно (ако не и повече) позициите на нежния пол, колкото и на афроамериканците. Но на фона на толкоз продължения и франчайзи, цялостни с компютърно генерирани битки на зелен екран, " Жената боец " е безмилостно автентичен, в действителност сниман в Африка, с ярки герои, завладяващи батални сцени и отлична актьорска игра. Няма да е нито изненадващо, нито несправедливо, в случай че някой от " Оскарите " 2023 отиде при него.
Защото в действителност " Жената боец " - с автентично заглавие The Woman King - не е нищо такова. Той е може би най-интересното, което придвижванията OscarsSoWhite и Black Lives Matter в киното са родили досега. Хората често се оплакват от преднамерено " почерняне " на типичен литературни и кино герои - да вземем за пример Малката нимфа, Орфей или даже историческата Ан Болейн - и ненапълно ги разбирам. Sony обаче са постъпили по-умно - вместо да преиначават обичани истории от културата на белите, те са взели да опишат малко позната част от историята на черна Африка. Точно по този начин се реализира наративното пълноправие, а не с Дисни-тъпотии.
В началото на XIX век в западноафриканското кралство Дахомей (днешен Бенин) в поддръжка на краля и народа се бие първокласен отряд амазонки - агоджи. Те фактически са съществували, освен това - послужили са като ентусиазъм за Дора Миладже, комиксовата женска армия на измислената Уаканда в " Черната пантера ". Агоджи са една от броящите се на пръсти женски армии, документирани в човешката история. Бойната им активност се простира от средата на XVII век до 1904 година В средата на XVII наброяват няколко хиляди, или една трета от войската на Дахомей, по разкази на очевидци.
Историята в " Жената боец " ги намира в 1823-та, когато търговията с плебеи процъфтява по крайбрежията на Западна Африка. Това е и бизнесът на младия дахомейски крал (в ролята Джон Бойега) - хванатите от агоджи военнопленници от прилежащи племена биват продавани на пристанищните роботърговци. Естествено, същото вършат с дахомейци и нападателните им съседи Ойо, поради това амазонките имат и значимата задача да пазят своите.
В центъра на елитния отряд е Виола Дейвис - актриса с " Оскар ", " Еми " и две " Тони " (единственият човек с черен цвят на кожата и подобен " хеттрик " ), позната от филми като " Южнячки ", " Отряд самоубийци " и Ma Rainey`s Black Bottom. Малко е да се каже, че Виола е превъзходна и в тази роля. По-изненадващо за мен беше чудесното преобразяване - с комични нюанси - на Лашана Линч като дясната й ръка; същата Лашана, която се опита да отмъкне символичния агентски номер 007 от Джеймс Бонд и стоеше малко ненужно в " Смъртта може да изчака ". Тук никакви забележки към нея, нито пък към младата Тусо Мбедо, към чиято героиня се намотава примката на описа. Чудесна работа с актьорите и стегната, динамична режисура на Джина Принс-Байтуд - име на също чернокожа режисьорка, непознато у нас, само че одобрено на огромния и дребния екран (от дебюта " Любов и баскетбол " през 2000 година до Нетфликсовия " Старата армия " с Чарлиз Терон).
Въпреки че идеологически " Жената боец " е трептящо съвременен филм, разбиващ " стъклени тавани " в промишлеността на старите бели мъже, естетически той носи нещо от духа на класическите киноепоси - от " Лорънс Арабски " до " Гладиатор ". От тяхната кръвна група е даже и в дребните си недостатъци - захаросаният романс сред чернокожата амазонка девица и бялото момче, прекомерно модерната за африканки от началото на XIX век костюмография, мелодраматичната сюжетна линия за кръвна връзка сред основни герои. Може би тъй като сюжетът е написан от две бели дами - опитната Дана Стивънс и известната като актриса Мария Бело, той пази също тъй яростно (ако не и повече) позициите на нежния пол, колкото и на афроамериканците. Но на фона на толкоз продължения и франчайзи, цялостни с компютърно генерирани битки на зелен екран, " Жената боец " е безмилостно автентичен, в действителност сниман в Африка, с ярки герои, завладяващи батални сцени и отлична актьорска игра. Няма да е нито изненадващо, нито несправедливо, в случай че някой от " Оскарите " 2023 отиде при него.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ